Двукратният олимпийски шампион Петър Киров на 80 г.

Петър Киров, един от шестимата печелили два пъти олимпийско злато за България, навършва днес 80 години.

Той печели златото на игрите Мексико 1968 и Мюнхен 1972, има още злато от световните първенства в Едмънтън 1970, София 1971 и Катовице 1974, а с европейски титли си тръгва от Минск 1967, Берлин 1970, Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976, плюс сребро и бронз от континенталните шампионати съответно във Вестерос 1968 и Катовице 1972…

Победите и титлите на големия българин са паметни, а със спечелените 52 медала от различни турнири, включително 3 световни и 4 европейски титли, Петър Киров е феномен в спортната ни история. Загубите му се броят на пръстите на едната ръка. Побеждавал е 7 световни шампиони: Джинга (Румъния), Рибалко, Бакулин и Константинов (СССР), Хираяма (Япония), Али Заде (Иран) и съотборника си Ангел Керезов.


Треньорите на борците от Съветския съюз сменят 11 състезатели в търсене на човек, който да го надвие, но така и не успяват да го намерят.

След края на кариерата си Киров е старши треньор на националния отбор по класическа борба, заместник председател на СД „Академик“ (София), председател на Българската федерация по борба.


По-късно се посвещава на преподавателска дейност. Дълги години ръководи катедра „Борба и джудо“ в НСА. Професор Киров е лектор в треньорската школа към Световната асоциация по борба (UWW).


Приет е и в Залата на на славата на борбата в Оклахома (САЩ). Той е първият носител на „Златния пояс на Никола Петров“ и 11 пъти става шампион в 11-те си участия на турнира.


Обявен е за “Спортист №1 на България“ за 1971 и 1972 г. Единственият българин, с плочи на славата на 3 различни стадиона – на олимпийските в Мексико и в Мюнхен, както и на националния „Васил Левски“ в София.


БФ Борба пожелава здраве, сила и дълголетие!


Следва откъс от материала, посветен на Петър Киров, в книгата  "БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП““

Петър Киров

Феноменът

…След златото в Мексико 1968, шампионът продължава победния си марш с две световни титли от Едмънтън 1970 и София 1971. Печели и европейска титла през 1970 г. в Берлин. Наближава следващата олимпиада и амбициите за втора титла нарастват. „Месеци преди игрите в Мюнхен тренирах и дори се състезавах със сериозна контузия - отлепена костица в рамото на европейското в Катовице 1972 – разкрива шампионът. - Бях против, но треньорите се шегуваха: „И с една ръка ще победиш..“. Но не се получи и останах трети на европейското. Това обаче не спря устрема ми към втора олимпийско злато. Само ме амбицира още повече.“

Въпреки травмата, на игрите в Мюнхен 1972 той започва със самочувствието на шампион от Мексико 1968 и с още две световни и една европейска титли в актива си за последните 4 години. В категорията с удвоени амбиции е и бронзовият от предишната олимпиада чех Мирослав Земан. Неочаквано обаче най-голяма съпротива оказва азиатският шампион Койчиро Хираяма (Япония). Регламентът е същият както преди 4 години с елиминация при натрупване на 6 точки пасив, което толерира чистите победи.

Киров започва мощно с два успеха с туш. Иранецът Маади Хуряр издържа 6:33 минути на тепиха, а мароканецът Мохамед Кармус капитулира сякаш „под индиго“ – за 6:39 мин. Идва ред и на поляка Ян Михалик – преодолян по точки. Следва нова победа с туш – този път над монголеца Джамсрангийн Монк Охир за 6:58 мин. В петия си двубой Киров се изправя срещу добре познатия Мирослав Земан, когото е победил в шампионския си мач за първата олимпийска титла. И историята изобщо не се повтаря като фарс – и сега чехът се предава пред българина.

Печели втората си титла, без загубена точка.

Междувременно Хираяма също реди победа след победа, но преди финалните схватки Петър има предимство заради повече успехи с туш. Както пред японеца, така и срещу неочаквано влезлият в Топ 3 Джузепе Боняни (Италия). В решителна за медалите схватка Киров записва нова победа с туш над бореца на „скуадрата“ и така дори равенството срещу Хираяма не може да спре българина по пътя му към нова титла. Втора олимпиада и второ злато! Триумф с който Петър Киров става едва вторият българин след Боян Радев с дубъл на олимпийския връх.

„Срещу Хираяма нямаше точки, нямаше обхвати и реално всичко бе подчинено на тактиката, защото равенството означаваше злато за мен - разкрива българският ас. - В седемте си срещи не позволих да ми вземат нито една точка, което е рядко срещано в олимпийската история“. Лично Ейвъри Бръндейдж връчва златото на българина. Това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК награждава борец.

„През 1976-а се бях устремил към трета олимпийска титла в Монреал – споделя Киров. - Междувременно спечелих трето световно злато в Катовице 1974, станах за трети и четвърти път европейски шампион в Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976. На олимпиадата в Монреал още в първия двубой срещнах румънеца Нико Джинга, когото бях побеждавал многократно. Но сега при негов опит за „поясно хвърляне“, за да не дам точка, подпрях ръката си на лакътя и тя излезе от раменната става. Заради сериозната травма трябваше да прекратя участието си на игрите и това ме лиши от шанса за трета поредна титла. Контузията се оказа с тежки последствия. В продължение на месеци едва раздвижих ръката си и блокиралия напълно раменен пояс. Бяха кошмарни дни…“.

Така с нелепа травма приключва състезателната кариера на славния ни борец. И до днес специалистите изтъкват неговия талант, допълнен с много труд и аскетичен спортен режим със строго спазване на килограми. Никога не е изменял на категорията си – 52 кг, има 52 златни медала от всевъзможни първенства - от селски игри до олимпийски игри. За 9 години фиксира забележима серия с 2 олимпийски титли, 3 световен и 4 европейски.