Димитър Добрев - един универсален спортист

"Можех да съм олимпийски шампион в два различни спорта, но борбата беше голямата ми любов”, казва Димитър Добрев в материал за в. "Труд" през 2017 г.

Роденият в делиорманското село Езерче талант смело може да се нарече “универсален борец и спортист”. Състезава се и в двата стила. Печели титли също и в двата стила - на световния младежки фестивал в Москва през 1957 г. А в славната си кариера преминава успешно през поне още 5 спорта - гимнастика, бокс, щанги, стрелба, лека атлетика.

“В казармата от 100 метра уцелвах с пистолет и картечница десетката - разкрива именитият ни борец. - Ръката ми не трепваше. Ако бях продължил в ЦСКА, щях да стана олимпийски шампион и в този спорт. Но това щеше да бъде само за мое лично удовлетворение. Избрах да остана в “Академик”. Бях първият щатен преподавател по борба във ВИФ (сега НСА). Започнах да търся и създавам кадри. Положих академичните основи на този традиционен за България спорт. А това, което направих, остана като наследство за цялата ни борба.”
Любопитното е, че във ВИФ Добрев влиза с гимнастика, след като 4 г. тренира този спорт. А докато е студент, за кратко акостира и в националния отбор по вдигане на тежести в знак на несъгласие, че не го вземат на състезание при борците, след като е станал шампион на България. За това време обаче поставя няколко национални рекорда, трети на световно първенство за студенти. И то само за 6 месеца тренировка.

“Аз тежах 72 килограма, а с щанга вдигах 150 килограма - разкрива Добрев. - Тогавашният треньор на борците Петко Щерев, като видя какви успехи постигам при щангистите, поиска да ме върна в отбора. Е, борбата ми доставяше по-голямо удоволствие и се върнах.”
Междувременно обогатява кариерата си със състезания по лека атлетика. Късия спринт на 100 м например пробягва за около 11 секунди. Става и шампион на България по бокс.

“Тогава световните първенства в борбата бяха на 4 години – припомня си шампионът. - Ако се разболееш или контузиш, трудът ти отива на вятъра. Може би и затова опитвах и други спортове.”
Сърцето му обаче завинаги остава в борбата. Като даскалско чедо иска да се докаже пред връстниците си, а това става на поляната. Там няма равен, наред тръшка съперниците си. Разбира се, в свободна борба, така разпространена навсякъде по селата. На тепих обаче Добрев за първи път стъпва, когато е студент. Именно тогава започва да се занимава с класически стил, след като Никола Станчев вече жъне международни успехи в свободния.

Шампионът признава, че до голяма степен постигнатото дължи на изключителния си талант. За игрите ­Мелбърн''56 се готви само два месеца и взема сребро. Медалът можеше и да е златен, но в оспорван финал срещу представителя на “сборная” Гиви Картозия съдиите отсъждат победата с 3:2 гласа за руския борец. Решението може да се оспорва срещу контестация от 10 долара, но от нашия щаб не рискуват. Добрев също не проявява самоинициатива. Няколко дни по-рано Никола Станчев става първият ни олимпийски шампион и едва ли ръководните хора на борбата ще позволят отново българин да стъпи на най-високия връх. 

“Но пък от Мелбърн се върнах с цял куфар с шоколади - признава медалистът. - Бях много добър на бридж-белот. И в олимпийското село вестта се разнесе мълниеносно. Всяка победа ми носеше едно сладко изкушение. Накрая станаха толкова много, че трябваше да си купя куфар, за да ги докарам в България.”

Четири години по-късно Добрев е единствен от предишния отбор, който се бори и на олимпиадата в Рим през 60-а. Тогава няма кой да го спре и след 5 победи триумфира на Олимп. Шампионът решава да остане още година на тепиха и да приключи кариерата си със световна титла. Цял сезон се готви за първенството в Йокохама, чувства се в отлична форма и с нетърпение очаква мига, в който ще излети за Япония. Но отново го връхлита малшансът. Часове наред отборът престоява на летище София в очакване на водача на делегацията - човек от ЦК на БКП. Партийните люде обаче не се разбират кой да предвожда отбора и така борците ни си остават на летище София. 

“Бяхме цял отбор, не само аз, цяла година тренировки отидоха на вятъра…”, спомня си с тъга шампионът. 
Но после, вече като треньор, отново успява да изживее върхови моменти. На игрите Токио''64 воденият от него тим печели три медала. Боян Радев ликува с първата си олимпийска титла, а Кирил Петков и Ангел Керезов са сребърни медалисти. Две години по-късно Радев и Керезов сядат и на световния трон. Сред неговите открития е и Петър Киров, който после става два пъти олимпийски шампион. Димитър Добрев е единствен, който е треньор и на двата стила. За олимпиадата в Барселона вече е наставник на свободняците. Тогава под негово ръководство Валентин Гецов е втори, а Валентин Йорданов - трети. 

“За да успееш, много е важно да започнеш тогава, когато ти идва отвътре, а не някой да те кара насила - категоричен е именитият ни спортист. - Аз с борба тръгнах да се занимавам активно едва на 19 години. Две поредни олимпиади нямах конкуренция. Ако и състезанията ни бяха толкова много, както сега, охо, колко медала още щях да имам... Съдба!”

В продължение на 40 г. Димитър Добрев е треньор в “Академик”. Трудът му е признат както у нас, така и в чужбина. Носител е на десетки престижни награди. 


Eто какво каза журналистът на БНТ Петър Милушев, който присъства на олимпиадата Рим 1960, за шампиона Димитър Добрев.
 

„Беше една августовска вечер, а стана шампион... през нощта – разкрива Милушев. – В последния ден трябваше да направи две срещи. Първо се бори с румънеца Църнау. С бързина на пантера нашият приложи коронната си хватка центур. Румънецът се заби със страшна сила на тепиха. После дойде финалът, който бе към 2 часа сутринта. Насреща му турчинът Айваз. И двамата направиха много здрава, мъжка борба. До последно не се знаеше кой ще победи. Но минута преди края Добрев го свали и от мост взе 3 точки, които удържа до последно. От радост се хвърли на тепиха и не стана близо минута. После темпераментната италианска публика понесе олимпийския ни шампион на ръце. Не успях да интервюирам веднага.“
 

Въпреки забавянето Милушев прави емоционален разговор с Добрев, а записът от магнитофонната лента прозвучава в българския ефир в 5,30 часа. Тогавашният говорител Боби Симеонов съобщава с басов глас: „Извънредно съобщение на радио София”. Следват първите думи на „златния“ ни борец, а за финал прозвучава химна на България.
 

„Беше много щастлив и развълнуван – продължава Милушев. – Имаше и олимпийско сребро от Мелбърн 56, но този медал му бе най-ценен, тъй като в Рим бе победил всички тогавашни величия на световната борба.”

Галерия