Борбата в България

Борбата по българските земи се е практикувала още от траките. Схватките прераствали в комплексни състезателни игри в Одесос (Варна), Филипопол (Пловдив), Сердика (София) и други градове. След победа на състезание по борба през 235 година тракиецът Максимин става император на Рим.Борбата през Първата българска държава се формира като естествен синтез от стила и техниката на славяните, прабългарите и завареното антично наследство. Първото датирано състезание е през 851 г. между български и византийски борци в град Константинопол.Най-прочутите български хайдути и революционери били известни като добри борци - Страхил войвода, Черньо Пехливан, Чакър войвода, Сава Бимбаши, Дончо Ватаха, Филип Тотю, поп Харитон, Стефан Караджа и дори гениалният поет Христо Ботев. 

По българските земи се практикували "народни борби", мазна борба ("yagli gures") и вече изчезналите славянските стилове "на пояс" и "борба с обхват". През вековете българите са съхранили "сухата борба", както езика, песните и вярата си. И до днес се провеждат състезания на празници, сборове, панаири, сватби, чествания и др. Борците са оставили победна диря в професионалната борба. През 1900 г. Никола Петров става първият български световен шампион, а 36 години по-късно Дан Колов печели европейска титла на "кеч". Първият "клуб на българските борци аматьори" (прототип на Българската федерация по борба) е създаден на 2.10.1932 г. с председател Евстати Георгиев.